Една жена отива на борсата

Нека ви разкажа как майка ми се обажда да ми каже с овчи възторг и леко кресчендо от възбуда, че леля Милка от съседната улица споделила за нови шопинг възможности в квартала.
 

Подай ръка…с кифла!

Който ме познава, знае, че съм много жалостива, понякога излишно. Вместо пари обикновено подавам някой кроасан или вафла. Аз съм по захранването, не по икономическата помощ.
 

Хора, пътища, автомобили

Докато стигнеш от Стрелбище до Орландовци, срещаш (и избягваш сблъсък) с цялата еволюционна стълбица шофьори по софийските улици.
 

Топлоfuckация

"Топлофикация - София" нямали профил във фейсбук, затова ще споделя с вас, може някоя Ваша леля или братовчедка да работи там.
 

Хаяско, ис дет ю?

Тръгваш с нагласата Да срещнеш Джо Блек, а после става „В какво се превръщат мечтите“ – в Ивъл Канивъл.

Вече знам защо срещите на сляпо (blind dates) се казват така. Първо виждаш човека и си напомняш да отидеш на очен преглед, преди следващият път някой да ти прати снимка. Втората причина е, че понякога човекът е толкова чОдесен, че ти иде да си извадиш очите с миксер и да undo всичко, което ти се е случило.
 

Айнц цу цвай цу драй цу хер цу флик

…можех, като нормална женичка, да си харесам някой колега (все от близо 4000 души в компанията да има поне един doable), ако колега не ставаше, ей го – в София и окръг има бая мъже, имам съседи мъже, продавачите в магазина на ъгъла са мъже, момчето, дето идва да ми мери топломера, и той е мъж, нали. Изобщо, мъже има.
 

Фифти шейдс оф ай ем соу дистрактед

В последния месец не мога да се концентрирам и да дочета двете книги, на които цикля вече втори месец. Не мога да дочета “Червеният дракон”, защото синът ми гледа през няколко дни едно анимационно как да си отгледаш дракон и на всяка страница в главата ми изниква образът на Антъни Хопкинс (покрай “Мълчанието на агнетата”), който яде сурова риба до едно езеро, пърха с криле и през носът му излиза огън. Отмятам образа на Антъни Хопкинс, тва, викам си, даже е нелепо. Зачитам се. Обаче изведнъж се сещам как много близка моя приятелка му вика Антъни ХипХопкинс. Секунда, какво стана в предната страница? Някой го убиха? Кой? Защо? Ама умрял ли е? А това коя книга е? Отново тъкмо се концентрирам и БАМ – ама защо викингите толкова мразят Антъни Хипхопкинс?
 

Трисечна любов

След като си изтрих и двата профила във фейсбук, единственото онлайн място, където мога да продължа да радвам света с ежедневна премерена доза вселенска мъдрост, остава блогът ми. Един от плюсовете на писането в блога ми е ограничената аудитория, която се свежда до десетина лесбийки, бивши активистки, няколко бивши гаджета, един мъж, който се надява да го огрее, и пет-шест хейтъра от авто-форумите, възмутени и огорчени от шофьорските ми умения.
 

Социална (без)отговорност

Ходили ли сте на пости? Знаете ли какво е поста? Подминавали ли сте наркомани? Виждали ли сте възпален абсцес от целене на бедрото? Знаете ли как мирише изгнила плът?
 

Здрач/Twilight: 2496 страници в 77 реда

В първата книга се появява тая мацка и вика: “Аз съм Бела Суон. Да, това е съвсем истинско име. Току-що се преместих да живея тука във Forks.” И после среща Едуард и си вика “Тоя е неква грешка”. А той си вика: “Ааааа, тая ще я убивам.” После тя се спъва, защото е много смотана във всичките книги, и той й казва: “А аз сега те обичам.” И те се прегръщат, но не много, защото той нали е отровен и много силен, а тя е смотана и чуплива като ореховка. И после той я води на една планина и вика: “Между другото, аз съм супер измислен, мистериозен и мега-готин вампир. И блестя на слънце.”
 

Йети на Маркуджиците

Качиха ме да карам за трети път сноуборд, ама не къде да е, а на Маркуджиците. На Маркуджиците наклона е ей така – \ . На нормалните писти за хуманоиди, които не са се качвали на сноуборд, нямало достатъчно наклон, трябвало ми наклон за засилване, да съм си усетела борда, трябвало ми скорост, сеш’се. А всъщност, ми трябваше каска, два аулина и обикновен чугунен тиган, с който сама да се шибна и да не се качвам.
 

Кратка история със съседа

“Дръж се естествено” са последните казани думи, преди камерата да увековечи брилянтен duck-face муцунка на някоя фейсбукова кошница. ”Дръж се естествено” важи и за обикновени житейски ситуации. Понеже няма как да словоблудствам тук с нови допълнения към Чиклита, не че няма нови, мога все пак да ви разкажа невинна кратка новелка от последните дни.