Родителството е една от най-трудните мисии в живота, с които се оказва цяло предизвикателство да се справим. Как да намерим баланса? Достатъчно добри родители ли сме за своето малко съкровище? Защо, въпреки многобройните ни усилия да го възпитаваме правилно, то все още има „проблемно“ поведение – все често задавани въпроси, които всяка майка и всеки баща си задава доста често. В следващите редове ще стане дума за това как да накараме детето да ни слуша по здравословен и за двете страни начин.

Как да постигнем баланс при възпитанието на детето?

Как да накараме отрочето да ни слуша? Все още няма еднозначен отговор на този въпрос, но той е заложен в съзнанието на всеки родител. Да подходим с наказания или да заложим на методи като този на Мария Монтесори – мнения има разностранни, но тук по-важното са постигнатите резултати.

При възпитанието на най-малките балансът се явява ключов момент, но в повечето случаи той се оказва неимоверно труден за достигане. Родителите често се оказват в полюсни позиции, когато искат да накарат малчуганът да слуша – от строг и контролиращ до мекушав и даващ прекалено много свобода. По-надолу ще видите някои нагледни примери.

Подход с негативни резултати, когато искаме да накараме малчуганът да ни слуша

Моделът на строгия родител някак остана в миналото, а днес все повече се говори за прилагането на свобода при възпитанието на децата. Често пъти обаче тя преминава в другата крайност, а именно в свободия, което неминуемо води до негативни последици за детето и за неговите родители. Ето някои примери:

без правила и граници – малкото момче/момиче си мисли, че каквото и да направи, последствия няма да има. Всичко му е позволено, а да го накараме да ни слуша се оказва утопия. Тенденцията е то да стане неспособно да носи отговорност, което ще породи проблеми в детската градина и в училище;
каквото и да прави детето, то знае, че ще му се размине – това е друг „сюжет“, от който можем да станем част в ролята си на родители. Усещането за липсата на последствия дава увереност на мъника, че неговите думи и действия няма да доведат до негативни последици за него. Добре е то да може да прави причинно-следствени връзки и да се научи да носи отговорност още от най-ранна възраст;
живее с мисълта, че родителите са му длъжни – тук динамиката дори и в чисто енергиен план е силно нарушена, защото мъникът се поставя в позицията на „по-голям“ от неговите родители, които трябва да го забавляват, а ежедневието им да е подчинено на неговите приумици. Колкото по-рано се прекъсне този цикъл, толкова по-добре ще се разгърнат отношенията между детето и неговите родители;
мисли, че то „води парада“ – подобно поведение е насочено към всички и се демонстрира почти навсякъде. Децата с такова усещане за самите себе си трудно признават авторитети, а с връстниците си се държат надменно и дори унизително. Тук ролята на родителя е не само да го накара да слуша, но и да възпита у него човешки ценности, да го насочи и да му покаже по градивен начин, че такова поведение не е в услуга нито на него, нито на хората около него.

Изводът е, че в стремежа си да накараме отрочето си да ни слуша сме готови да удовлетворим всяко едно негово желание. Трябва да знаем, че това може и да не доведе до желаните от нас резултати, а именно да го възпитаме като отговорен човек. В случая нивото на свобода трябва да е премерено, за да не излизат нещата извън рамките на допустимото „разрешено“.

Подход с положителни резултати

Методът Монтесори намира чудесно приложение именно при възпитанието на най-малките. Още в рана възраст те стават манипулативни и усещат „къде им минават номерата“ и къде не. Ако ние като родители се поддадем и склоним да стане на тяхното, впоследствие би било много трудно да променим хода на нещата. При подхода със създаването на здравословни граници се набляга на следното:

създаване на защитено пространство – с него мъниците ще имат шанс да творят, да играят на воля, да бъдат себе си;
правила в комбинация с логични последици – за най-малките е много важно да има правила, които да следват. Те трябва да знаят точно какво ще последва, ако направят едно или друго. Така наложените правила трябва да кореспондират с техните емоционални и психологически възможности, така че да могат безпроблемно да спазят зададените норми на поведение в социума;
прилагане на въведените последствия – за какво са правилата, ако не се спазват? Често срещана ситуация е родителите да нямат капацитета да държат на ограниченията, които самите те са поставили на детето си. Емоционалният фактор в случая играе голяма роля, защото ни става тъжно за него, не искаме да го стресираме и прочее.

Важно е да изберем последствия наместо наказания – думата „наказание“ не се харесва на никое дете. Тя се свързва с негативни асоциации и е добре да се избягва в стремежа си да накараме отрочето си да ни слуша. Наместо нея можем да заложим на последствия, така че то да се научи, че всяко действие носи след себе си конкретни резултати и противодействие.

По какъв начин да накараме детето да е послушно, без да стигаме до крайности?

Нормално е да си „изпуснем нервите“ в безсилието си на накараме детето да ни слуша. Все пак сме хора с емоции и не сме застраховани от подобни изблици. За да постигнем своето, е важно да намерим баланса, както и да се въоръжим с търпение.

Методът Монтесори включва конкретно дефинирани правила и последствия, които не само трябва да се изговорят, но и да се приложат, за да имат смисъл. Определяне на последствието, предупреждение и въвеждане – това е правилният подход, когато искаме да накараме малчуганът да слуша.