Изборът на усилвател за тонколони често се подценява. Много потребители просто свързват каквото имат под ръка и очакват добър звук. Но неподходящият усилвател може да доведе до повреда на колоните или самия усилвател. Важно е да знаеш как да прецениш дали мощността на усилвателя съответства на изискванията на озвучителната система. В тази статия ще разгледаме как точно да направиш това – лесно, логично и с конкретни примери.

Първо, трябва да знаеш какво означава „мощност“ в аудиото. Измерва се в ватове и показва колко енергия може да достави усилвателят към тонколоните. Всеки говорител има т.нар. номинална мощност (RMS) и максимална мощност (Peak). За оптимална работа усилвателят трябва да може да осигури около 80–100% от RMS мощността на колоните.

Например, ако колоните ти имат номинална мощност 100W, усилвателят ти трябва да доставя поне 80–100 вата на канал при същия импеданс. Ако осигурява само 50W, има риск от изкривяване на сигнала при висока сила на звука. Това изкривяване е по-вредно за колоните от твърде силния усилвател.

Друг важен параметър е импедансът – измерва се в омове (Ohm). Повечето домашни колони са 4, 6 или 8 ома. Усилвателят също има определен обхват на допустим импеданс. Увери се, че импедансът на колоните съвпада с този на усилвателя. Например, усилвател с минимален импеданс 8 ома не трябва да се свързва с 4-омови колони. Това може да доведе до прегряване и повреда.

Не вярвай сляпо на „максималната мощност“ на устройствата. Някои производители обявяват пиковата мощност, която е постижима само за секунди. Истинският показател е RMS мощността – тя показва колко дълго може да работи системата без изкривяване или повреда.

Ако искаш да се увериш в съвместимостта, използвай следната формула:

  • Мощност на усилвателя = RMS мощност на колоните × 1.2
  • Така ще имаш достатъчен резерв, без да рискуваш.

Пример: Имаш колони с 75W RMS при 8 ома. Идеален усилвател е такъв, който дава около 90W на канал при 8 ома. Yamaha A-S501 е добър пример – дава 85W на 8 ома и има резерв за динамични моменти в музиката.

Още един пример: ако използваш активен събуфер с вход за високоговорители, трябва да провериш дали той няма минимален изискван входен сигнал. Слаб усилвател няма да може да го захрани адекватно и няма да получиш желания бас.

Важно е и да не се опитваш да компенсираш слаб усилвател с по-висока сила на звука. Това води до т.нар. клипинг – момент, в който усилвателят не може да възпроизведе върховете на сигнала. Това е опасно за говорителите, особено за високочестотните драйвери.

В заключение – правилната комбинация от усилвател и колони не се определя само от марка или цена. Трябва да се вземат предвид мощността, импедансът и начина на използване. Така ще постигнеш не само качествен звук, но и ще предпазиш техниката си от износване или повреда.